СЕКРЕТНИЯТ КНИЖЕН ФОНД (СКФ) НА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ“
Първият „Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване съгласно ХII-то “Постановление на Министерския съвет от 6 октомврий 1944 г.“ (Държавен вестник, бр. 225 – 1944 г.) е изработен от Министерството на пропагандата. Според него държавата изземва всички книги: „с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи, от всички лица и места, където и да се намират те“. Според точка 3 на Наредба № 10 на Министерството на пропагандата от 08. 06. 1945 г. подписана от Димо Казасов: „Не се изземват книги от народните библиотеки, от университетската библиотека и от библиотеките на висшите културни и учебни заведения. Не се изземват също така книги с религиозно съдържание“. Това не важи за останалите библиотеки – читалищни, училищни, при военни поделения и др., а частните библиотеки на лица, осъдени по Наредбата-закон на Народния съд, се запечатват и описват от органите на народната милиция.
По-късно се изготвят и други „Списъци на вредна литература“. В този от 1950 г., съставен на основата на заповеди: 7207 (22.VII.1949) и 67, 68, 69 и 70 (13.I.1950 г.) на Комитета за наука, изкуство и култура, отново се споменава, че не се изземват книги от народните и университетските библиотеки, но че тяхното ползване може да става само за научна работа и с разрешението на директорите на библиотеките.
Така се слага началото на секретните фондове в българските библиотеки.
Интересен е фактът, че всъщност има „Правилник за задачите, устройството и работата на с п е ц и а л н и т е (к. мой) книжни фондове в библиотеките“, но те добиват популярност като секретни. Втора точка на правилника гласи: „За да се ограничи ползуването на инкриминирани и други вредни печатни произведения само за научни цели и за служебни справки от определен кръг читатели, за да се осигури контрол върху опазването и ползуването на тези печатни произведения и да се разграничи тази дейност от общата работа на библиотеките, към Държавната библиотека „Васил Коларов“, Държавната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, окръжната библиотека в гр. Варна и библиотеките при ЦК на БКП, Министерския съвет, Българската академия на науките и Министерството на вътрешните работи се създават, съгласно постановление П-40 на Министерския съвет, специални книжни фондове“.
С постановление на Министерския съвет, издадено през 1956 г. в допълнение на постановление П-40 от 1954 г., се разрешава да пазят и дават за ползване инкриминирани печатни произведения, съобразно профила си и при положение, че имат условия да организират специални фондове, съгласно изискванията на правилника, следните библиотеки: Университетска библиотека, библиотеките при всички висши учебни заведения, институтите на БАН, ведомствените научно-изследователски институти, министерствата и централните ведомства, окръжните библиотеки, Софийската градска библиотека, библиотеките при централните ръководства на обществените организации и окръжните комитети на Българската комунистическа партия.
Така, през 50-те години постепенно се формират секретните фондове на българските библиотеки на базата на непрекъснато издавани списъци на инкриминирана литература. Списъците се изготвят от Министерството на културата, Комитета за наука, изкуство и култура, Главната дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения и Главно управление по въпросите на литературата и издателствата (Главлит). Освен това правилникът дава право на ръководствата на библиотеките да предлагат за утвърждаване на Главлит „идеологически вредни книги“. Това предполага и известни различия в състава на секретните фондове на различните библиотеки. И ако за българските книги тези различия вероятно са незначителни, то вероятно при чуждите те са по-големи.
През 1994 г. Справочно-библиографски и информационен отдел започна изготвянето на електронен каталог на бившия СКФ на Народна библиотека „Иван Вазов“. Това се наложи поради факта, че каталогът на секретния фонд не беше съхранен. Под влияние на общественото мнение, с цел по-бързо разформироване на фонда, каталожните картички бяха използвани за съставяне на топографски картотеки, за преливането им в генералния азбучен каталог и др. В систематичния читателски каталог бяха представени много малка част от засекретените книги, които са издадени през 1960 г. Така читателите отново останаха без информация за състава на СКФ в Народната библиотека, а самата библиотека се лиши от възможността да направи анализ на този фонд, съществувал четиридесет години – един немалък период от историята на библиотеката.
В Народна библиотека „ Иван Вазов“ са били засекретени общо 531 заглавия на чужди езици. Най-много са тези на немски език – 218, на английски – 129, на руски – 65, на сръбски – 62, на френски – 42, на руски – 65, на италиански – 7, турски – 3, на др. 5. Издадените преди 1944 г. заглавия са 221 (184 на английски, немски, френски и сръбски и 37 на руски и македонски) са излезли през периода 1952–1968 г., а през 1968–1980 г. – 94. Най-малко са книгите от годините 1944–1952 – само 15, следвани от тези, след 1980 г. – 24 заглавия. След 1944 г., както и би могло да се очаква, преобладават книгите на немски и английски език, като повечето от тях са получени като дар или по книгообмен и веднага са влезли в секретния фонд.
По съдържание най-много са книгите за политиката, икономиката и философията на „фашистките страни“. Има доста книги на македонски и сръбски, които засягат македонския въпрос, политиката на Тито, неговата личност и др. Не са малко и тези за преврата от 1917 г., за критика на марксистко-ленинската философия. В СКФ са били и книгите от други философски направления. Тук ще бъдат приведени някои примери, които да илюстрират състава на бившия СКФ от книги на чужди езици. Някои от тях са издадени в България като: ДЕХТЕРЕВ, Александър. С детьми эмиграции 1920–1930 годы\А.Дехтерев. – Шумен : Библиотека педагога, 1931. – 128 с. В книгата се разказва за подготвителното училище на Шуменската руска гимназия за децата на белоемигрантите. Най-вероятно причината за засекретяването е една анкета, в която децата отговарят, че се чувстват руснаци, че обичат Русия, но не могат да се върнат там защото „ ... теперь там коммунисты. Теперь там все плохое: убивают, режут. Там война.“ (с.113). Няколко подобни отговора са станали причина книгата да бъде недостъпна за читателите, които се интересуват от проблемите на белоемигрантите у нас. Също в България е издадена книгата НИКОНОВ-СМОРОДИН, М.З. Красная каторга : Записки соловчанина / М.З.Никонов-Смородин ; Под. ред. А.В. Амфитеатрова. – София : Издательство национально-трудового союза новаго поколения, 1938. – 371 с. Това е документална книга за съветските каторги, в които авторът е прекарал 6 години и 2 месеца преди да успее да избяга във Финландия. Приложено е и факсимиле на неговото клетвено уверение, че всичко написано е истина.
И ако тези книги са откровено компрометиращи за бившия режим, то е съвършено непонятно защо е засекретен фототипно издадения от Софийския университет учебник: МЕЖДУНАРОДНОЕ право в документах / Сост. Н.Т.Блатова. – Москва : Юридическая литература, 1985. – 856 с. Може да се предположи, че това е станало заради раздела „Международни актове за правата на човека“. За тези права България научи доста по-късно. През 1987 г. е засекретена: О новом теоретическом видении социализма. – София : Инст. истории БКП при ЦК БКП, 1987. – 380 с. Въпреки че у нас вече се говореше за преустройството, твърдението, че в СССР все още господствува сталинският модел на социализма и че е необходима ревизия на марксистко-ленинския модел на социализма, явно е смутил някого и книгата носи гриф „За служебно ползване!“.
В секретния фонд е престояла 11 години и книгата на HORTON, Rod et al. Backgrounds of American Literary thought / B. Horton, Gerbert Edwards. – 3. ed. – Englewood cliffs : Prince-Hall, 1979. – 630 p.,в която има глава за марксизма, който също служи като основа на американската литературна мисъл наред с черния хумор, порнографията и др. Засекретени са книги като: ABCARIAN, Gilbert et al. Contemporary political system / G. Abcarian, George Masannat. – New York : Scribner, 1970. – 387 p., който е учебник за различните политически системи, а също и HANNA, Thomas. Bodies in revolt : A primer in somatic thinking / Thomas Hanna. – New York : Delta book, 1972. – 308 p., книга за различните философски школи. С други думи не се допуска никакво отклонение от официално приетото догматично мислене. В секретния фонд на НБИВ се съхранява и ALP, Ilker. Bulgarian Atrocities : Documents and photographs / Ilker Alp. – London ect. : K. Rustem & BRO, 1988. – 246 p. : ill., в която турският професор твърди, че турското население в България е било подтискано още от времето на Руско-турската война до момента на издаването на книгата. Дали това е така, би трябвало да се произнесат историците, въпреки че след събитията през 1985 г. надали би имало какво да се възрази.
В тази кратка статия не са обхванати всички книги от бившия секретен фонд на Народна библиотека „Иван Вазов“. Завършването на електронния каталог ще позволи извършването на детайлен анализ по теми, по години на издаване, по езици, по автори и т.н. Ще бъде възможно и издаването на каталог на фонда, който да служи като документ за един период от историята на библиотеката. Тук трябва да се отбележи, че има много абсурдни и дори смешни моменти при формирането на фонда. Например някои от произведенията на Николай Бердяев са влезли в СКФ. Но българското издание „Социализмът“ (1935), вероятно поради безобидното си заглавие, никога не е било в секретния фонд. Всеки запознат малко или много с творчеството на руския философ не би допуснал такъв „пропуск“. В СКФ не е била и книгата на Джером Джером „Новата утопия“ (1900) за ужаса, който изпитва един социалист, когато сънува, че идеите му са се сбъднали. В СКФ не влизат и периодичните издания, в много от които има произведения противоречащи на тогавашното официално „мислене“.
Всичко това доказва, че списъците, по които са формирани секретните фондове не са дело на вещи библиографи, а на нискоинтелигентни хора, ограничавали в продължение на четиридесет години правото на информация и избор на българския читател.
д-р Мая Айвазова-Папазян