Иван Добровски
(1812 - 1896)
Иван Добровски е първият сътрудник на Областната библиотека, пазител на книгохранилището към Дирекцията на народното просвещение на Източна Румелия и помощник-библиотекар (1881-1883 г.). Той е един от най-активните представители на българската възрожденска интелигенция, човек с изключително богат жизнен опит. Типичен представител на епохата на формирането и утвърждаването на националната индентичност на българите.
Роден е на 1 април 1812 година в Сливен.
Учи последователно в родния си град при даскалите Теодораки и Николаки, бяга след Руско-турската война от 1827/1829 г. във Влахия, работи като писар в Одеса. През 1836 година се записва да учи в известната школа на видния деец на гръцкото възраждане и прочут учен Теофилос Каирис на о. Андрос, най-северния от Цикладските острови. В школата се изучавали философия, физиология, филология, физика, математика, астрономия и др. по най-съвременни за времето си методи. Негови съученици са били видните български възрожденци Стоян Чомаков, Иларион Макариополски, бъдещия пловдивски митрополит Паисий и др. Там той проявил необикновени способности по математика, които удивили самият му учител Каирис. За тия млади години на Иван Добровски Лука Касъров пише в своя Енциклопедичен речник: „Че си бъхтал главата върху квадратурата на кръга и с възхищение вярвал, че е разрешил тая велика задача.”
След закриването на школата Добровски отива в Атина, от там в Белград, Букурещ, Браила, Цариград. Връща се отново в Атина, пътува до остров Самос, за да се срещне с Гавраил Кръстевич, бъдещия генер-губернатор на Източна Румелия, и през 1849 година се установява във Виена. Трите години, прекарани в австрийската столица, заемат важно място в живота на Добровски поради издаваното от него там списание „Мирозрение”.
Пристигането си на 19 юли 1849 година във Виена Иван Добровски документира в лично тефтерче, съхранявано днес в Народната библиотека в Пловдив. Във Виена Добровски общува с Драган Цанков, Петър Берон, търговеца Христо Гешов, сърбите Вук Караджич и Константин Огнянович, големия словенски философ, юрист и славист Франц Миклошич, с бащата на Константин Иречек, Йозеф Иречек, и редица други.
Първият брой на неговото списание „Мирозрение” излиза през септември 1850 г. и се издава със средствата на спомоществователи. Според думите на Добровски то излиза в 1000 екземпляра, от които 100 се изпращат в Пловдив, 50 в София и т.н.
През 1852 г. Добровски напуска Виена разочарован от австрийската политика спрямо славяните и през Букурещ и Цариград заминава за Русия, а от там през Германия и Англия - за Ню Йорк. Пътуването на Добровски до Америка през 1854 – 1855 г. е първото документирано пътуване на българин до Новия свят.
Какво ли е тласкало този високообразован, прекрасно владеещ няколко езика, с модерни за онова време виждания по проблемите на педагогиката, философията, социалните науки човек, в тези му пътувания - полититически мисии ли, по лични дела ли, или такъв е бил духът му? Едва ли ще разберем, за него Иван Шишманов пише, че е бил потаен човек и с никого не сподял за тези си пътувания.
Вече в напреднала възраст, на 67 години Добровски се установява в Пловдив през 1879 г., където Йоаким Груев, директор на Дирекцията на Народното Просвещение в правителството на Източна Румелия го назначава за уредник в книгохранилището на Дирекцията, което през 1882 г. прераства в Областна библиотека и музей. От м. май 1882 г. до м. февруари 1883 г. Добровски работи като първи помощник на директорите Александър Башмаков и Илия Йовчев. Пенсионира се със специална пенсия, отпусната му за заслуги лично от генерал-губернатора на Източна Румелия.
И за да завършим тези кратки бележки за големия възрожденец Иван Добровски ще публикуваме текста, писан в началото на миналия век от един негов съгражданин д-р Минков, който пише:
„Той имаше стройно телосложение, внушителна фигура: лице благообразно, чело високо, брада черна и къдрава. Облеченъ беше модерно, винаги спретнато и при спазване на безукорна чистота: дълъгъ рединготъ, бяла джилетка съ златна верижка и чиста гладена яка, която меняше всеки денъ. Правеше почти ежедневно своите разходки съ извънредна точностъ, която напомня разходките на Кенигсбергския философъ Канта. По неговите разходки, които въ Пловдивъ той правеше по станционна улица човекъ можеше да урегулира своя часовникъ. Хранеше се няколко години наредъ въ ресторанта на хотелъ “Родопи”, а по-после въ ресторанта на “Кацигра ханъ”. Живееше въ една стая въ хотелъ “Марица”, въ която никого не пускаше. Въ по-напреднала възрастъ взе да се забелязва известна промяна въ привичките му, най-вече … относно чистотата на облеклото му, както и въ чертите на лицето му. Характеристичната му глава беше добила сходство съ тая на великия английски натуралистъ Чарлзъ Дарвинъ”.
Добровски има големи заслуги къмъ отечеството, той не само пръвъ даде поттикъ къмъ изучаването на математическите науки у насъ, но беше и първиятъ проповедникъ на общославянската взаимносъ въ отечеството ни и единъ отъ родоначалниците на българския периодически печатъ.
Той беше светла звезда всредъ мрачната нощъ. Безспорно е, че паметта му заслужава дълготрайна почитъ и името му да бъде записано на видно място въ историята на нашето Възраждане!”
Емил Стоицов