Тенденции и възможности пред Народна библиотека „Иван Вазов” Пловдив за представяне на Българското културно историческо наследство и съвременното книжовно творчество във виртуална среда

 

europeana.pathsБъдещето на библиотеките и тяхното успешно съществуване през настоящия век се съдържа в равновесието между съхраняването им като институция със запазване на традициите и използването на нови технологии и стандарти при предлагането на широко достъпни дейности в услуга на потребителите.
Една добра възможност по отношение опазването на библиотечните фондове е създаването на дигитални колекции, които да са на разположение на потребителите по всяко време, без ограниченията, когато се налага ползването на автентични документи. В последните години много български библиотеки насочиха усилията си към цифровизиране на своите ценни колекции, самостоятелно или чрез участие в различни национални и международни проекти за дигитализация. Стратегическите цели на тези програми са опазване на културно-историческото наследство на страната ни чрез развитие на процесите по дигитализация и създаване на Национална дигитална библиотека като част от Електронната библиотека на Европа. Това включва съхраняване и опазване на важни национални книжовни паметници чрез съвременни методи и технологии, създаване на възможности за бърз и ефективен достъп на потребителите до дигитални ресурси в помощ на образованието, научните изследвания, културата и други области.
През 2008 г. Народна библиотека "Иван Вазов" Пловдив започна целенасочено и последователно дигитализиране на значимите си и ценни фондове. Чрез участие в съвместни проекти с други библиотеки и с помощта на софтуерни специалисти бе натрупан значителен масив от електронни пълнотекстови бази данни. Интерес представляват електронните каталози „Старопечатни, редки и ценни издания” от фондовете на отдел „Специални сбирки”, „Периодичен печат в България от възникването му до 1944 г.”, обхващащ целия Източнорумелийски печат, голяма част от Възрожденския печат и редица ежедневни издания от началото на ХХ в., уникалните колекции фотографии и картички, носещи специфичния облик на времето, за което се отнасят. Може би прави впечатление, че всички усилия са насочени към ценни паметници от миналото. Това е така, не само заради стойността им, а и по причина, че не съществува никакъв конфликт с авторските права.
Без съмнение, всички културни институции, в това число и Народната библиотека в Пловдив, са длъжници по отношение цифровизирането на актуална книжовна продукция. А всеки културен виртуален портал включва представяне и на съвременните писмени постижения - важна и особено трудна задача, предвид Закона за авторското право и сродните му права и произтичащите от него ограничения и трудности. Необходимо е да мислим в посока: как ограниченията могат да помагат, вместо да пречат? Като анализираме позицията на съвременните автори, които често се оплакват, че не достигат до своята публика и търпят разочарования от намалените тиражи, си мислим каква прекрасна възможност за мащабна среща с публиката дава глобалната мрежа, колко потенциални читатели се крият пред персоналните компютри. Защо да не провокираме този скрит потенциал? Ето защо Народната библиотеката инициира работна среща с представители на най-големите пловдивски издателства, на меценати в областта на културата и бизнес партньори с осъзнат интерес за подкрепа на културно-образователни проекти. Идеята е да се създаде Оперативна комисия при Община Пловдив с председател Зам. кмета по образование и наука, култура и туризъм със задачата да се привлекат пловдивските издателства за подборно предоставяне на съвременното българско писмено творчество – при спазване на законните интереси на авторите и с цел лесен виртуален достъп до писмената им продукция. Интересна практика, която може да се заимства и преработи за виртуална среда е Public Lending Right (PLR) във Великобритания за стимулиране на авторите от правителствени фондове за най-четените книги в библиотеките.
digital1Като говорим за Европеана имаме предвид европейска цифрова библиотека, европейски цифров портал и няма нищо по-естествено от това регионалните забележителности и факти в дигитален формат да присъстват на информационния портал на Регионалната библиотека. Провокираме инициативността на регионалните институции и отправяме апел към всички тях да подкрепят и активно да се включат в изграждането на информационен портал, в който библиотеката ще участва с целия си потенциал, за да се осъществи общата ни цел за създаване на информационно депо за града ни и в последствие предоставянето му в Европеана.
Дигитализарането на информация и улеснените способи за пренос на данни са предпоставки за търсене на решения за по-пълноценното й използване и за усъвършенстване на взаимодействието „човек-компютьр”. Това взаимодействие води до бум на знания и нови професии. Вече са факт професии, които не са съществували до преди няколко години. Появата им и необходимостта от адекватна подготовка за тях изискват задължителни промени в квалификацията на библиотечните специалисти, т.е. необходими са решителни стъпки в посока придобиване на релевантна професионална и информационна компетентност.
Новите обстоятелства предполагат и нови форми и модели на сътрудничество. За пример могат да послужат публично частните партньорства – една не особено използвана до сега, но перспективна възможност за здравословно и ползотворно обвързване на бизнеса с местната власт; повече комуникации между технологичните и изследователски центрове, защото материята е много динамична. С общи усилия на културните институции в града ни и с гъвкава координация от страна на общинската администрация, към тази инициатива могат да се присъединят голяма част от определящите облика на Пловдив фактори. Необходимото представяне на пловдивските забележителности и емблематични артефакти във виртуална среда с помощта на мултимедията сега е още по-наложително поради кандидатурата на Пловдив за Европейска културна столица през 2019 г.

Възможни проблеми могат да възникнат поради:
• Различна компетентност на отделните институции;
• Различно отношение към качеството на дигитализираните източници;
• Необходимост от координация и обмяна на натрупания опит в този процес.

Какви са очакванията на потребителите за виртуалната библиотека?
Интересно изследване за нагласите на младите хора и масовия потребител и критичността им при работа с Европеана прави екип от Университета Strathclyde от Глазгоу, ръководен от д-р Милена Добрева. В една анкета между студенти от ПУ „Паисий Хилендарски” - представители на т.н. „дигитално поколение” - ясно личи следното разбиране - „В идеалния вариант една тотална дигитална библиотека би трябвало да ни позволява да четем всяка книга, издавана някога, всяка архивна единица, ръкопис, надпис или друг знак с информация, всяка статия, писана във вестници, списания, годишници или журнали. Дигиталната библиотека би трябвало да разполага с копие от всяка картина, фотография, филм или музикално произведение, създавани в миналото и настоящето. В дигиталния архив би следвало да попаднат радио и телевизионни програми. Самият Интернет би трябвало да се архивира в гигантската библиотека, където ще се пазят копия на милиардите „мъртви“ интернет страници, които отдавна не са активни, както и на милионите изчезнали блогове.” Коментар не е необходим! Остава висящ въпросът дали хората наистина искат да четат книги от мониторите си. Всички проучвания показват, че докато научна литература често се чете в интернет, последните бестселъри и значими литературни творби задължително се купуват на хартия. За да спечелят, онлайн книгите трябва да станат мултимедийни, интерактивни, накратко: по-интересни от хартиения си вариант.
Натрупаните в последните няколко години електронни бази създават необходимост от ефективно управление на ресурсите, от избирането на подходяща платформа за управление. Основната цел е да се консолидират в една система информация, извлечена от различни електронни и традиционни източници, т.е. да се създаде универсален достъп до ресурси. В този депозитариум на писменото наследство се налага нов модел на комуникация – активна и динамична. Чрез създаването на възможности за интерактивно взаимодействие с всички социални групи, библиотеката се превръща във важен елемент за придобиване на знания и умения, осигурявайки открит и равен достъп до информация. Днес обществените библиотеки интегрират в себе си натрупания обществен интелект и новите технологии. Бъдещето е в споделянето на електронни ресурси – нека го направим възможно с общи усилия!

 

Доклад, представен на Международната конференция "Българският прочит на докладите "Новият Ренесанс" на Комитета на мъдреците и "Стратегическият план за Европеана 2011- 2015", Брюксел, 29 март 2011 г.

 

FaLang translation system by Faboba