ЙОАКИМ ГРУЕВ (1828–1912)

Йоаким Груев Пройчев (1828–1912), просветител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик, директор на Народното просвещение в Източна Румелия, е първоосновател на Пловдивската народна библиотека.

С Окръжно № 42 от 30.I.1880 г. той апелира към префектите в провинцията да запазват откритите старини и да ги предават в книгохранилището при Дирекцията на Народното просвещение, където се събират книгите за бъдещата областна библиотека. „Освен дето щат могат да се запазят наздраво, но дето щат послужат на интерисующите се учени при изследванията им върху преминалото на нашата страна и нашенский бит“.  

Сведения за полагане началото на библиотеката веднага след създаване на Източно-румелийското управление дава самия Йоаким Груев: „Едно от най-полезните учреждения и от мощните средства за разспространение на народното просвещение са публичните библиотеки. Още от начало на настоящето управление Дирекцията начна да полага основи на една областна библиотека и един музей. Тая библиотека откак ся сдоби с едно скромно количество книги през заминалото лято, тури ся под едно особено управление и на 15 Септемврий тая година отвори ся на публиката“ (Рапорт до Н.С. Главний Управител на Източна Румелия от Директора на Народното Просвещение за положението на учебното дело в областта през 1881–1882 училищна година. 30 септ. 1882. Пловдив, 1882).

В своя „Исторически преглед на Народната библиотека и на Музея в Пловдив до Съединението“, публикуван през 1906 г., Борис Дякович дава достойна оценка на делото на Груев:

„В началото на новото ни политическо сформируване като самостойна единица на Балканския полуостров намериха се такива български мъже с вроден талант за културна и държавническа дейност, които и сега, след 25 годишен политически живот, ни заставят да им се чудим на енергията и да подражаваме делата им. Обхванати изцяло от една идея – всичко за отечеството и народа, инстинктивно съзнавайки приговора на историята, тези народни мъже не жалят ни време, ни труд и са всякога навсякъде – защото няма в държавата ни нито един народен институт, нито една наредба, на които начало да не са турили те. Един от тия неуморни труженици е и г. Йоаким Груев. Стъпил по право, по заслуги върху най-горното стъпало в управлението на народната просвета, той не само е доказал своите отдавна доказани дарби да я ръководи, но и да я създава, да твори за нея нещо ново, нещо нечуто тогава в Румелия – цели научни институти. Съзнавайки, от една страна, че в системата на народното образование народните библиотеки би трябвало да стоят на първо място и наред с училищата, той обмисля план и създава първата държавна библиотека в Южна България; чувствувайки, от друга страна, де би трябвало, за развоя на националната наука, да се дирят останките от „преминалото на нашата страна и на нашия бит“, той основава за тях специално хранилище и му туря името музей, който е първият български музей. И този музей е бил предназначен от г. Груева не само за хранилище на старини, национални паметници и етнографски материяли, но и за „източник на наука и опознаване на нашата страна и нашия народ“ – с други думи, той е гледал на това учреждение и като на едно чисто научно учреждение, и като на дело национално, патриотическо. Г-н Груев силно скърби, че голяма част от нашите паметници са безвъзвратно загинали и се бои да не сполети същата участ и останалите още у нас оцелели полуразрушени паметници, та бързо взима административни мерки да ги огради от чуждо посегателство, от износ в чужбина; с ред окръжни предписания и наставления до префекти, училищни инспектори и околийски началници той учи, какво и как трябва да се съхранява, какво и как да се събира, какво и как да се разкопава, отпечатва, преписва и пр. и пр.; той апелира към патриотическите чувства на народа, когото многажде подканя да издирва и събира националните паметници и забележителности в общото народно хранилище – музея; най-сетне той прилага и отоманските законоположения за издирване на старините и съхраната им у нас. И благодарение на постоянството, твърдата воля и просветения ум на г. Йоаким Груев, в скоро време Южна България вижда народна библиотека и народен музей наредени в самото и сръдце – Пловдив“.

А нейният създател отбелязва скромно с едно изречение в своите спомени „Турих основа на Областна библиотека с Музей“.