bashmakovАЛЕКСАНДЪР БАШМАКОВ
21 май 1882 г. – 20 декември 1882 г.

Виден руски юрист, журналист, издател и поет. Утвърден с Указ на генерал-губернатора на Източна Румелия Александър Богориди за първи управител на Областната библиотека. Положил основите на библиотеката, черпейки от опита на Санкт Петербургската императорска библиотека и Публичната библиотека на гр. Женева. Установява първите контакти с издатели от Лондон, Париж, Лайпциг, Санкт Петербург и Цариград.


jovchevИЛИЯ ЙОВЧЕВ
1 януари 1883 г. – 20 февруари 1887 г.

Ерудит и полиглот, един от първите българи, завършили колеж в САЩ, където живее от 1870 до 1879 г. В архива на библиотеката са запазени негови писма на английски, френски, руски и турски език. По време на  неговото управление става и прибирането на книгите на българското Цариградско читалище в Областната библиотека. Закупува от книжарница “Брокхауз” в Лайпциг издадените в Париж само в 500 бр. офорти на Рембранд, единственото издание, съхраняващо се на Балканския полуостров. Katalog_JovchevПрез 1885 г. издава първият печатан каталог на книги в България, днес библиографска рядкост. След Съединението полага големи усилия за преместването на библиотеката в сградата, строена за Областно събрание, в която тя остава до 1973 г. По негово предложение през 1886 г. тя се преименува на “Българска Народна библиотека и музей в Пловдив”.


belopitovИВАН БЕЛОПИТОВ
20 февруари 1887 г. – 19 септември 1887 г.

Завършил Роберт колеж в Цариград като един от първенците на випуска си. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Преподава френски език в Пловдивската мъжка гимназия  “Княз Александър І” , където се завръща отново, след като за кратко ръководи дейността на библиотеката като и.д. директор.

 

 


govedarovИВАН ГОВЕДАРОВ
19 септември 1887 г. – 19 юли 1889 г.

Участник в българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Секретар на Постоянния комитет на Областното събрание на Източна Румелия, началник на архивното управление, редактор на в. “Марица”. Като ръководител на библиотеката активизира набавянето на френска литература, търси помощ от националните библиотеки в Париж и Брюксел за съставяне на класификационните  схеми на фонда. Въвежда входящ регистър на книгите. По негово време през 1889 г. в библиотеката се провежда и първата художествена изложба в Пловдив, открива се и първото вечерно училище и е направена първата ревизия на библиотечния фонд.


 

botevСТЕФАН БОТЕВ
19 юли 1889 г. – 15 април 1890 г.

Брат на поета революционер Христо Ботев. Ръководи дейността на библиотеката по-малко от година, поради преждевременната си смърт. Като директор възобновява изнасянето на сказки в библиотеката и урежда читални за “по-специални занятия”.  Отваря библиотеката и в почивни дни, за да се ползва и от занаятчийското съсловие на града.


takelaАТИЛИО ТАКЕЛА
15 април 1890 г. – 1 април 1891 г. 
15 март 1892 г. – 26 март 1894 г. 
3 декември 1899 г. – 1 април 1901 г. 

Спорна фигура в историята на библиотеката. С прекъсвания ръководи дейността й като и.д. директор цели 6 години. По негово време ”изчезва” голяма част от нумизматичната колекция на библиотеката. Съден и осъден за това в началото на ХХ век, но помилван от княз Фердинанд.


diamandievВАСИЛ ДИАМАНДИЕВ
1 април 1891 г. - 15 март 1892 г.

Български възрожденски учител в градовете Кукуш, Велес и Охрид. След Освобождението е народен представител в Учредителното събрание, дългогодишен висш съдебен чиновник. Поддиректор на Софийската народна библиотека. Като директор на Пловдивската библиотека ръководи дейността и по-малко от година. Подава оставка и напуска поста си по здравословни причини.

 


kesiakovСЛАВ КЕСЯКОВ
26 март 1894 г. – 23 юни 1894 г. 
28 октомври 1899 г. – 27 ноември 1899 г. 

Първостепенен учител в Пловдивската мъжка гимназия. Автор на учебници по история и български език. Поет. На два пъти – за един и три месеца като и.д. директор ръководи дейността на библиотеката.

 


argirovСТОЯН АРГИРОВ
24 юни 1894 г. –
1 април 1901 г.


 

Основоположник на библиотечните науки в България, от 1901 г. академик. Като директор на библиотеката, макар и с ограничен бюджет, осигурява пълната доставка на българската печатна продукция, фундаментални издания и справочници на чужди езици. Неговите поръчки се отличават със значимост, задълбоченост и широка библиографска осведоменост. В Пловдивска библиотека започва работа по “Правилник на народните библиотеки в София и Пловдив” и “Ръководство за уреждане на народните, общински, ученически и частни библиотеки”. През 1896 – 1897 г. съставя и първия систематичен каталог на библиотеката, който нарича “методичен”. За първи път въвежда каталог на фиши от картон, предназначен за читателите.


diakovichБОРИС ДЯКОВИЧ
1 април 1901 г. – 12 февруари 1932 г.

Един от най-заслужилите директори на библиотеката, ръководил дейността й повече от 30 години. Борис Дякович е създател на Годишниците на библиотеката и музея, едно от първите научни издания от този род в България, което излиза от 1904 до 1941 г., на което сътрудничат години наред професорите Филов, Кацаров, Младенов, Дечев, Златарски, Цонев, Велков и редица други. Под негово ръководство библиотеката започва да действа не само като културно-просветен, но и като научен институт. През 1907 г. библиотеката участва на Балканската изложба в Лондон, където получава диплом и златен медал. Борис Дякович издирва ценни ръкописи, старопечатни книги и археологически материали от цялата страна. През 1921 г. създава отдел “Специални сбирки”, който се разраства и към него се предават исторически документи, редки и ценни издания, графични Tsonevтворби, фотографии и други. По идея на Дякович, именития учен славист проф. Беньо Цонев описва и издава славянските ръкописи и старопечатни книги и ги прави достояние на учените и широката публика. Това е приносен труд  в българската палеография. Под ръководството на Борис Дякович, благодарение на извоювания му авторитет на виден библиграф, археолог и научен работник, библиотеката се утвърждава като първостепенен културен институт. Привлича на работа в библиотеката поета Трифон Кунев, писателя и художник Николай Райнов, литературния критик Иван Радославов и др. Приел библиотеката през 1901 г. с фонд от 24,333 тома, той я оставя през 1932 г. с над 90,000 тома.

 



radoslavovИВАН РАДОСЛАВОВ
12 февруари 1932 г. – 7 юли 1934 г.

Известен литературен критик, драматург в Пловдивския театър, председател на Дома за изкуствата и печата. Започва работа в библиотеката като главен библиотекар през 1928 г. Тук пише и отпечатва основния си труд “Българската литература 1880 – 1930 г.”. Работи активно по съставянето на каталозите на библиотеката и прави редица подобрения на класификационната схема. Подарява на библиотеката над 100 книги от най-новата българска литература с автографи на авторите.

 



AndreevСТЕФАН АНДРЕЕВ
19 юли 1934 г.  –  14 ноември 1934 г.

Уредник на музея към библиотеката, назначен за директор след преврата на военните през май 1934 г. 

 



tsonchevДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
20 ноември 1934 г.  - 3 ноември 1944 г.

Виден български учен – археолог. Действителен член на Българския археологически институт. През 1935 г. става един от инициаторите за основаването на фонд за всестранното проучване на град Пловдив. Десет години ръководи дейността на библиотеката в  труден и интересен период от нейната история. По негово време се слага началото на архив на българската литература и изкуство, съставя се нова класификационна схема за систематичния каталог, открива се специална зала за научни знания, открива се собствена книговезница, предприет е голям ремонт на сградата. През 1944 г. извършва евакуация на основния книжовен фонд, спасявайки го от бомбардировките.


filipovРУСИН ФИЛИПОВ
3 ноември 1944 г.  – 15 октомври 1945 г.

Високо ерудиран библиотечен специалист, постъпил на работа в библиотеката през 1923 г. Лектор по теория на библиотечното дело. Първи директор на библиотеката, след преврата на  9 септември 1944 г., като самостоятелен институт, отделен от музея. Успява в кратки срокове да прибере евакуираните в с. Черноземен книги и през януари 1945 г. да отвори отново библиотеката за читатели.

 

 


stojanovд-р МАНЬО СТОЯНОВ
22 септември 1945 г.  – 6 май 1948 г.

Изтъкнат български учен, изследовател на българската книжнина преди Освобождението. Автор на двутомното издание “Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806 – 1878 г.” - капитален библиографски труд от над 30,000 единици, на повече от 140 студии, статии, рецензии и библиографии в българския и чуждестранен печат, както и на две забележителни книги, посветени на Пловдив. Доктор на науките по философия, история на изкуството и славянски литератури. Разработва първия правилник за дейността на вече самостоятелната библиотека. Открива Детски отдел към библиотеката със специален фонд, предназначен за работа с децата.


sirakovaМАРИЯ СИРАКОВА
6 май 1948 г.  – 20 август 1955 г. 

Дългогодишен библиотечен специалист, преминал през всички стъпала на библиотечната кариера. По време на нейното управление, през 1950 г. с Указ № 319 библиотеката се преименува на Държавна библиотека “Иван Вазов”. В библиотеката се въвеждат абонаментни читателски карти, изработен е каталог на справочните издания, създават се първите подвижни библиотеки, а през 1953 г. се полагат основите на Методичния отдел. През същата година е организирано и първото читателско обсъждане на книга.

 


shtarbovАТАНАС ЩЪРБОВ
15 септември 1955 г. -  20 януари 1957 г.

Директор на библиотеката малко повече от година. Номенклатурен кадър на БКП, изпратен на работа в библиотеката след “несправяне” с работата като секретар на партийния комитет в гр. Първомай.

 

 


hadzhihristovХРИСТО ХАДЖИХРИСТОВ
1 февруари 1957 г. – 20 септември 1957 г. 

Изтъкнат библиотековед с широки научни интереси и голям практически опит. Един от първите български библиотекари, който след спечелен конкурс завършва аспирантура в СССР. Завежда отдел “Методичен” през 1957 г. Организира и провежда първата цялостна проверка на библиотечния фонд, продължила почти една година.

 

 


indzhevСТОЯН ИНДЖЕВ
20 септември 1957 г. – 10 октомври 1973 г.

Създава ефективна библиотечна структура и въвежда диференцирано методическо подпомагане на библиотечните мрежи. През 1965 г. създава печатната и разширява книговезката база, възстановява след пауза от 30 години издателските традиции на библиотеката. Създава специализирани читални и свободен достъп до научната литература за домашен прочит. Големи са заслугите му за създаването на пловдивското краезнание. Под негово ръководство са разработени нов Правилник за работата на библиотеката. След провеждане на конкурси в библиотеката са назначени първите двама научни сътрудници. По негово време и с активното му лично участие започва проектирането и изграждането на днешната сграда на библиотеката.


 

lomevaСЛАВКА ЛОМЕВА
10 октомври 1973 г. – 6 декември 1973 г. 
12 декември 1975 г. – 27 февруари 1976 г. 

Изявен библиотечен специалист, пионер в краеведската дейност на Пловдивската библиотека и популяризирането й в България. Създава класификационните таблици, като ползва чуждестранен опит. Създател на първото регионално краеведско обединение. Първият научен сътрудник в Народна библиотека “Иван Вазов”. 

 



mosengovАТАНАС МОСЕНГОВ
6 декември 1973 г. – 12 декември 1975 г.

Изявен библиотечен специалист, един от първите библиотекари с висше библиотечно образование. Дългогодишен завеждащ отдел “Ползване и книгохранение”. Като директор на библиотеката решава сложната и отговорна задача по пренасянето на фонда в новата сграда през 1974 г. Научен сътрудник с редица разработки в областта на библиотечното дело.



lautlievЙОХАН ЛАУТЛИЕВ
27 февруари 1976 г. – 21 март 1988 г.

Богатата му ерудиция, опит и познания в областта на изкуството и културата му позволяват да разгърне нови практики, да внесе разнообразни и новаторски форми на културно-образователни дейности. Детската библиотека се изгражда като  център за естетическо възпитание на децата. Първа в страната, Пловдивската библиотека открива за читателите “Изкуствотека”, в която освен книги се заемат  грамофонни плочи, картини, диафилми, диапозитиви и др. През 1979 г. поставя началото на автоматизацията на библиотечно-информационните процеси; прави първи абонамент на научни електронни бази данни. Формира сбирка от оригинални графични творби и плакати на пловдивски автори. Удостоен със званието “Заслужил деятел на културата”.


kolevaст.н.с. д-р  РАДКА КОЛЕВА
21 март 1988 г. - 16 януари 2012 г.

Свързва целия си професионален и творчески път с дейността на Народната библиотека в Пловдив. Завършва висшето си образование в Институт по културата в Ленинград, Русия (днес Санкт-Петербургски държавен университет по култура и изкуство). Професионалният й път започва в отдел „Обслужване“ (1967–1970), от 1972 г. завежда Справочно-библиографски и информационен отдел. Защитава докторска дисертация през 1985 г., пише голям брой научни публикации, свързани с различните форми на библиографското и информационно обслужване и обобщава опита на Народната библиотека в Пловдив като новатор в тази сфера. Повече от 30 години тя е активен участник в работата на Научната секция по библиографознание при Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“, член е на нейния Научен съвет и на Съвета на директорите на големите научни библиотеки. Неизменно утвърждава важността и близостта на двата културни института в исторически план и в съвременността. През 1989 г. получава научното звание „старши научен сътрудник“ II степен. През 2008 г. е удостоена със званието „почетен професор“ на УниБИТ. През 2009 г. е удостоена със званието Почетен гражданин на град Пловдив.


  

DMinevДИМИТЪР МИНЕВ
17 януари 2012 г.  - към момента 

През 1989 г. поема поста зам.-директор на Народната библиотека, което му позволява през следващите години да участва непосредствено и продуктивно в развитието й. Заема длъжността директор, след спечелен конкурс, от началото на 2013 г.

FaLang translation system by Faboba