ИВАН ВАЗОВ И НАРОДНА БИБЛИОТЕКА ИВАН ВАЗОВ


VazovГодината е 1950. Паметна и знаменателна. С указ № 319 на Президиума на Народното събрание на България от 4 юли, Пловдивската народна библиотека се наименува Държавна библиотека Иван Вазов. Сто години след своето рождение Вазов става патрон на второто национално книгохранилище на България, на института и сградата, в която някога е заседавал като депутат на Областното събрание на Източна Румелия и член на Постоянния комитет. Не знам дали този акт е чест за Вазов, но съм сигурна, че е висока чест за Пловдивската библиотека и задължение, разбира се.
А може би творческият дух на Вазов е изпълвал винаги голяма част от интелектуалното пространство на библиотеката, още в началните години на нейното утвърждаване. Къщата, в която живее и твори в няколко от най-благодатните си години е почти в съседство със сградата на библиотеката. Ще ми се да вярвам, че любовта им е била взаимна, още повече, че още през 1906 г. Вазов лично подарява на библиотеката част от ръкописа на неиздадения си тогава исторически роман Янтра шуми, и на стихотворението си Борът”, стихотворението, което по думите на самия Вазов, му спечелва името поет и общо признание на поетически дар. Това признава сам поетът в Поетическа биография на Ивана Вазова до 20-годишната му възраст, отпечатана през 1920 г. под псевдонима Т. Габровски. Без това стихотворение, което порази въображенията, Вазов дълго още може би щеше да се бори с писателската неизвестност.”
Директор на библиотеката тогава е Борис Дякович – високо интелектуална и ерудирана личност и личен познат на Вазов. Ето какво пише на Дякович утвърденият вече писател и поет:

Уважаеми Г. Дякович,
Прося извинение, че се забавих на любезното Ви писмо.
Днес имам честта да Ви изпратя за библиотеката част от ръкописа (черновката) на неиздадений ми още исторически роман Янтра шуми”.
Приемете уверение в искреното ми почитание.
И. Вазов

Писмото носи дата 24 декември 1906 г. и е изпратено от София.
Имам честта... пише Вазов. И сега потрепервам от вълнение от тези думи и съм сигурна, че любовта наистина е била взаимна, и се питам чия чест е по-висока.
Върху текста на Вазовото писмо с червено мастило е написана следната бележка: удостоверявам, че това писмо е собственоръчно на Иван Вазов. Бележката е на директора Борис Дякович, получателя на писмото и изпълнителя на Вазовото желание – това, което изпраща да се пази във фондовете на библиотеката. И Дякович го прави; собственоръчно завежда” дареното в специална инвентарна книга за ценни материали – ръкописи и архиви. Малко е да се каже, че Борис Дякович високо цени Вазов, той благоговее пред него. И години по-късно, когато поетът вече не е жив, ще напише за това в своите спомени: Заедно с двата ръкописа и дарителното си писмо, Вазов предоставя и две свои други писма: едното е до Мария Груева, с което изказва съболезнованията си по повод смъртта на Йоаким Груев, а другото е до скулптора Андрей Николов, с което го моли да отложи за известно време позирането за портрет“. От всички тези, макар и малко на брой, но изключително ценни материали се оформя личен архивен фонд Иван Вазов.
Vazov_1Има други, които вълнуват – наричам ги условно Документи с подписа на Вазов или автографите на Вазов: в колекция № 8 Политически въпроси се съхранява Писмо на Българското централно благотворително общество в Букурещ до Георги Стойчев – Александрия (Румъния) от 3 ноем. 1876 г. с подписа и на Иван Вазов; във фонд №2 на Йоаким Груев (изпратени до него) се съдържат две писма от Общия комитет по отпразнуването на 50-годишнината на българската журналистика и Редакционния комитет по издаване на историко-литературен сборник, от март-юни 1894 г. с подписа и на Вазов, а във фонд № 3 на Георги Груев (брат на Йоаким Груев) се съхранява оригиналния Устав на Научното книжовно дружество в Пловдив от 1881 г. също и с подписа на Вазов, като негов председател. Във фонд № 51 (Георги Миятев) се съдържат спомени на актьора Асен Димитров за представлението на драмата Руска от Ив. Вазов на 1 ян. 1913 г. в театър Люксембург. Документите са малко, но дават информация за важни моменти от широката обществено-културна дейност на Иван Вазов.
Оригинални документални източници за жизнения и творчески път на поета и писателя са и портретите и снимките на Вазов и неговото семейство, които се съхраняват в колекцията Портрети и снимки: в две оригинални снимки на Българското централно благотворително общество в Букурещ през 1876 г. е представен и младия Вазов; три фотокопия на различна възраст; три репродукции на художествени портрети, един графичен портрет от окт. 1920 г. и един маслен от П. Морозов от 1920 г.; фотографско копие на мраморна скулптура от споменатия вече Андрей Николов; три фотокопия на заглавни страници (на негови книги – първи издания); снимка от посрещането на Вазов по ул. Станционна (сега Иван Вазов) по случай 20-годишния му творчески юбилей в Пловдив; копие от почетния диплом от 6 октомври 1920 г., с който се удостоява за почетен гражданин на Пловдив; две оригинални семейни снимки; четири снимки от тържественото поставяне на паметна плоча на къщата, където е живял Вазов в Пловдив – ул. Левски (сега ул. Бетовен) на 20 ян. 1929 г. Пряко свързани с Вазов са и снимките на генерал Георги Минчев Вазов и на Елисавета Консулова-Вазова.
Библиотеката притежава оригинален маслен портрет на Вазов в цял ръст от художника Златю Бояджиев.
Vazov_2Не съм ги броила, но с удоволствие мога да кажа, че нашата библиотека (за чест на нейния патрон) притежава всички заглавия на Вазов и почти всички издания: от Пряпорец и гусла, изд. през 1876 г. в Букурещ, през избраните и събрани съчинения – до съвременните издания. Стихосбирките Пряпорец и гусла, Тъгите на България и Избавление, изд. съответно през 1876, 1877 и 1878 г. в Букурещ се пазят като скъпи реликви в сбирката Българска възрожденска книжнина. Тук са и вестниците, в които Вазов публикува още от 1870 г.: Периодическо списание, в-ците Свобода, Отечество, Напредък, Нова България, Стара планина, Секидневний новинар, сп. Читалище. На първите издания на Вазовите книги е отредено също място по достойнство – те се съхраняват в сбирката Редки и ценни издания; тук се съхранява и прочутата двутомна Българска христоматия” на Вазов и К. Величков, и в. Народний глас и сп. Наука (чийто главен редактор е Иван Вазов), и първото чисто литературно списание Зора. Голяма част от горепосочените заглавия вече са библиографска рядкост и това още повече ни задължава да съхраним безценните Вазови книги за поколенията. Библиотеката притежава и много Вазови творби, преведени на чужди езици, многообемната литературна критика за Вазов, Юбилейни сборници, монографии, Юбилейни листове.
В библиотеката всекидневно и ежечасно ни посреща изправената фигура на нашия патрон: на централната фасада на сградата, вляво от стълбището, наред с много други възрожденци и народни будители стои каменният барелеф на Вазов, в цял ръст, импозантен. Релефите са дело на скулптора Стойо Тодоров. А на втория етаж на сградата, срещу централното стълбище разкошна монументална стенопис представя отново Вазов в цял ръст, а от двете му страни сякаш са оживели героите от книгите му. Стенописите са дело на пловдивските художници Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев и Христо Стефанов.
Пловдивската народна библиотека е обсебена от интелектуалния дух на своя патрон. Вазов е навсякъде – и в архивите, и в снимките, и в книгите, и в стенописите, и в читалните зали, където ежедневно любознателните ученици, студенти и изследователи се вглъбяват в света на Вазов, и дай Боже, винаги да бъде така!


Анна Аврамова

FaLang translation system by Faboba