НАЧАЛОТО

ioakim gruevСъздаването на библиотеката в Пловдив е свързано с името на ЙОАКИМ ГРУЕВ, директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Под негово давление се обсъжда законопроект върху свободата на печата още на 27. XI. 1881 г. в Областното събрание. Съгласно чл. 3 от този законопроект всеки печатар е длъжен да дава” от “всяко печатно нещо“  в Дирекцията на Народното просвещение. КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ предлага изяснение на закона в интерес на съхранението на Румелийската печатна продукция в бъдещата библиотека. Последната редакция на проекта за закон придобива следния текст: При обнародването на всяко печатно нещо печатарят е длъжен да дава по два екземпляра на Областната библиотека, инак той ще се наказва с глоба от 15-20 гроша”.  

petko_karavelovЕдин от дейците, дали своя важен принос в определяне облика на Пловдивската народна библиотека, е ПЕТКО КАРАВЕЛОВ. По негова поръчка се доставя една значителна пратка английски книги от всички области на науката – история и политика, икономика и социология, философия и филология, астрономия и физика, химия и биология, художествена литература. Тези видни българи, участвували пряко или косвено в основаването на библиотечния фонд, предвиждат създаването на национално книгохранилище в Източна Румелия, архив на българската книга, общообразователна универсална библиотека с функции на научен институт. Тази първоидея се разгръща в историята на библиотеката до наши дни, за да докаже по неоспорим начин далновидността на своите създатели и придобива силата на закон през 1898 г. с публикуване на “Правилник на Народните библиотеки в София и Пловдив”. Румелийската културна общественост обгръща с нужното внимание Областната библиотека – единствения културен институт в града. Неоспоримо доказателство за това е щедрият бюджет от 434000 гроша за закупуване на книги и старини, предвидени от Румелийското правителство през 18801886 г. и от факта, че за ръководител на библиотеката е назначен руският публицист АЛЕКСАНДЪР БАШМАКОВ – човек с богата ерудиция, прогресивни схващания и удивителна библиографска осведоменост. Управлението на библиотеката е поверено на лице, което се ползва с напълно заслужено уважение от Пловдивските граждани, на многостранно образований господин Ал. А. Башмаков, на когото познанията и на всички известното му трудолюбие, гарантират за сполучливо изпълнение на възложената твърде важна нему задача” – пише Т. Флорински – руски славист, прекосил Източна Румелия през 1882 г., посетил книгохранилището при Дирекцията на Народното просвещение, разгледал и наредил сбирката от ръкописни и старопечатни книги.

Основно ядро книги в книгохранилището при Дирекцията е Венелиновата библиотека, собственост на Българското ученическо дружество в Одеса. Повод за пренасянето на библиотеката в Пловдив е една статия във в. Напредък” дек. 1874 г. Неизвестен търговец от Одеса между другите вести съобщава, че библиотеката е затворена и застрашена от разпиляване. Прочели статията, директорът на училище Св св. Кирил и Методий” в Пловдив, Д. Благоев и учителят Х. П. Павлов, пишат на Найден Геров, вицеконсул в Пловдив:

Ваше Високоблагородие!

naiden_gerovВ последния номер на в. Напредък” поместена е статия от Одеса, която между другото разправя за ученическата библиотека, наречена “Венелинска” в този град, в какво злочесто положение се намирала. Долуподписаните сме едни от главните основатели на речената библиотека, за която сме давали от залъка и жертвували последната копейка само да я съставим. Истинността на думите ни ще потвърдят всички Одески българи, пожъртвуваните книги с подписите ни, а тъй също и библиотечните каталози. Главната и основната мисъл, която ни е ръководила при съставянето на библиотеката, е била да си помогнем с разни книги в течение на своето в чужбина образование, и да приготвим и улесним в това отношение пътя на приемниците си. С други думи тя е съставена да принася полза, а не да лежи под зимниците. Освен това, имало се е предвид, че може да дойде време кога числото на възпитаниците в Одеса да се умножи и тогаз сравнително нуждата ще е по-малко там, oтколкото в Отечеството ни, затова на 1876 г. се реши и остави завет от основателите, щото в такъв случай да се пренесе в някое централно място в Отечеството ни. На основание, види се, на това завещание приемниците не са предложили на Цариградското читалище да пренесе речената библиотека в Цариград. Според статията в Напредък” Цариградското читалище не се е заусело (sir), защото, навярно може каза, нему не е и потребна. Ние като се считаме основатели на тази библиотека, а сега служим при Пловдивското Централно училище Св. Кирил и Методий”, по право и със съзнание, че е потребна, предлагаме в това училище да се пренесе. Централното училище Св. Кирил и Методий” днес – за днес счита до 100 души само външни ученици и от повече от 20 градове на България, Тракия и Македония. Тези бъдещи работници на общественото поле в България идват за образование в това училище. Ако беше тази библиотека при това училище, колко би познания придобили тези млади деятели, които са лишени от средства да се добият по нужните книги?! Още по-важно е и това, че придобитите познания от книгите на една такваз библиотека ще бъдат разпръснати по сичкото ни Отечество. Ние сме убедени напълно, че ако се пренесе Венелиновата библиотека” в Пловдивското централно училище ще принесе несравнено повече полза, отколкото, ако би се пренесла другаде. На това основание ние се одързостяваме да молим Ваше Високоблагородие да представите нашата просба дето следва и пред българското Одеско настоятелство. Ако се вземе под внимание просбата ни, молим преноската да стане през Ваше Високоблагородие, а училището ни поеме върху си всички разноски, които би станали.

На Ваше Високоблагородие Покорни слуги

Д. Благоев Х. П. Павлов

karta_chitatelНАЙДЕН ГЕРОВ отнася въпроса до руския посланик в Цариград. Предлага книгите да се пренесат чрез вицеконсулството в Пловдив и да се предадат на части в училище “Св. св. Кирил и Методий”. Библиотеката е пренесена през 1876 г. След две години, в 1878 г., училището се закрива, но библиотеката се запазва, за да положи част от основите на бъдещата Областна библиотека в Пловдив.

На 1 януари 1883 г. със заповед на директора на Народното просвещение на Източна Румелия Йоаким Груев, ИЛИЯ ЙОВЧЕВ е назначен за Управител на Областната библиотека и музей, на мястото на подалия оставка Александър Башмаков. На този пост той остава до началото на 1887 г. В едно свое писмо от 5 април 1886 г. той пише сам, че на длъжността управител е бил назначен „…привременно, като аз сам не възприех да бъда назначен на тази длъжност окончателно, за да се изпробвам“ и продължава „При всичко, че и мойот предшественик беше университетин, аз успях да въведа големи преобразование и подобрения в поверената ми служба и учреждение. Вследствие на това, след няколко похвали аз бях назначен окончателно за управител с Приказ под № 178 от 5 май 1884 г. на Генерал-губернатора.“. Голяма е заслугата на Йовчев за грижливото и изчерпателно комплектуване на българската печатна продукция, предвид архивните функции на библиотеката и липсата на закон за задължителния депозит, отнасящ се за цялата печатна продукция в България. В резултат на грижливото му отношение към обогатяването на фондовете, през 1884 г. постъпват нови 1541 т. С тях в края на същата година фондът достига 10093 тома. По това време Христо Г. Данов, Иван Евстатиев Гешов, Драган Манчов подаряват на библиотеката значителни сбирки старопечатни и нови български книги.

SArgirovСТОЯН АРГИРОВ, филолог, библиотековед и библиограф e директор на Пловдивската народна библиотека  в периода 1894–1901 г. Макар и с ограничен бюджет, осигурява пълната доставка на българската печатна продукция, фундаментални издания и справочници на чужди езици. Неговите поръчки се отличават със значимост, задълбоченост и широка библиографска осведоменост. В Пловдивската библиотека работи по Правилник на народните библиотеки в София и Пловдив и издава Ръководство за уреждане на народните, общински, ученически и частни библиотеки първият библиотековедски труд в България. През 1896–1897 г. съставя и първия систематичен каталог на библиотеката, който нарича методичен. За първи път въвежда каталог на фиши от картон, предназначен за читателите. Тук започва и превода на книгата на Константин Иречек „Пътувания по България“, която излиза през 1899 г. в обем 943 страници.

Първите книгообменни връзки на библиотеката датират от 1909 г.: Одеската градска публична библиотека, Кишиневската градска библиотека, Библиотеката на Оксфордския университет, Библиотеката на университета в Гьотинген, Берлинската кралска библиотека. За обогатяване на книжовното богатство на библиотеката се използват всички форми за доставка: депозит, покупка, книгообмен и дар. Комплектуването е основна дейност на създателите и организаторите на Народната библиотека в Пловдив: Йоаким Груев, Петко Каравелов, Найден Геров, Константин Величков, Александър Башмаков, Илия Йовчев, Стоян Аргиров, Борис Дякович.

FaLang translation system by Faboba