ЛИЧНА БИБЛИОТЕКА НА акад. ПЕТЪР ДИНЕКОВ

PDinekov„Така се случи, че след завръщането ми от Варшава, станах за две години гимназиален учител в Пловдив – от 1936 до 1938 г. Бях учител по български език във френския колеж. В колежа системата бе такава, че външните учители – тези по български език или по история например, нямаха други задължения към колежа, освен да изнасят своите уроци, след което са свободни. Следователно аз имах извънредно много свободно време и потънах в извънредно богатата Народна библиотека на Пловдив, която в началото е била по-богата и от софийската, а има такива книги, които и сега не се намират в Софийската народна библиотека, особено периодика. Това беше за мене нещо невероятно – да имаш възможност да четеш много, да четеш непрекъснато, никакви заседания, събрания, нищо не те отвлича. Мисля, че на тази библиотека дължа най-много в ония толкова важни за мене години, когато се готвех за научна работа. Винаги ще бъда признателен на тази библиотека и струва ми се, че в края на краищата моята лична библиотека, която е доста богата като научна и литературна библиотека, ще подаря на Пловдивската народна библиотека.“
                                                                                                Петър Динеков

Акад. Петър Динеков е един от малкото български учени, които познават българската книга във всички исторически етапи на нейното развитие – от ръкописната книга на Средновековието до наши дни. Много литературоведи подчертават необикновено широкия диапазон от проблеми, които Петър Динеков засяга в своето научно творчество. Трудно е да се определи точно неговата „професионална физиономия“, защото контурът обхваща литературната история и литературната критика, фолклористиката и широките проблеми на културата.
За акад. Петър Динеков книгата бе нещо повече от изследователски обект.  Тя бе част от самия човек, от атмосферата, която носеше и която присъстваше в посланието, което той остави на българската култура.
Мнозина са посещавали дома на семейство Динекови на улица „Любен Каравелов“ № 11 и първото впечатление на всеки вероятно е било едно и също – това е царство на книгите. Katalog_DinekovЛичната библиотека на Петър Динеков наистина беше огромна. Петър Динеков не само купуваше книги, но и непрекъснато получаваше в дар творби от писатели, учени, от многобройните си ученици, носеше интересни издания от командировките си в чужбина. И щедро заемаше, раздаваше  книги. Библиотеката му обаче впечатляваше не толкова с количеството на книгите, а с тяхното качество. Това бе библиотека с „живи книги“ за разлика от библиотечните обществени фондове. Всяка носеше в някаква степен печата на своя притежател, всяка бе с нещо неповторима. В тази библиотека имаше библиофилски рядкости – например парижкото издание на „Пан Тадеуш“, издадените в чужбина и недостъпни за българския читател по онова време поради строгата цензура книги на руски писатели, в които понякога те бяха добавили и допълнителни листове с текстове, отхвърлени от редакторите в тоталитарните времена. В сбирката от вестници можеха да се открият заглавия, неотбелязани дори в пълни библиографски указатели като „Български периодичен печат. 1844-1944“. Огромната лична библиотека на Петър Динеков беше едно ярко свидетелство за това как професионалните занимания на един учен в областта на книжнината могат да го насочат към колекционирането на книги.
След смъртта на акад. Петър Динеков тази прекрасна колекция от 14 296 заглавия бе дарена от сестра му на Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ в изпълнение на неговата последна воля. На нейна основа през 1994 г. бе създаден специализиран кабинет, понастоящем Читална зала №2, в която могат да работят учени, преподаватели, студенти и граждани. А за да бъде достъпна личната библиотека за всички, беше подготвено изданието „Книги с дарствени надписи”.

FaLang translation system by Faboba