БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ В НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА

SGruevПървите архивни материали, постъпили в Пловдивската народна библиотека, датират от 1901 г. В своята 130 годишна история библиотеката е събрала значително архивно богатство, което възлиза на 11875 документа с 3121 архивни единици, организирани в 70 фонда, 12 колекции и 47 единични постъпления.
Документите обхващат периода от ХVII до ХХ век, като най-многобройни са от втората половина на ХIХ век, времето на активната национална църковна борба, в която град Пловдив, след Цариград, е играл най-значителна роля.
Съхраняваните архивни фондове са предимно лични и само малка част от тях са на учреждения, институти и организации. Тук се намират архивите на видни политически, стопански и културни деятели от епохата на българското Възраждане, а така също и на забележителни общественици, писатели и културни дейци след Освобождението.
Съдържанието на архивната сбирка е разнообразно: документи по църковния въпрос и национално-освободителното движение; материали, свързани с бурния просветен и културен подем в страната (откриване на училища, създаване на читалища и дружества); процъфтяване на занаятите и търговията; стопански и благоустройствени въпроси; събития, свързани със Съединението на Княжество България с Източна Румелия; проблеми по устройството и управлението на новоосвободената държава.
По вид документите са: писма, доклади, рапорти, изложения, ръкописи на статии, монографии и художествени произведения, на закони и проекто-закони, спомени, рисунки, скици, изрезки от вестници, снимки, кондики, тефтери (търговски, дружествени, лични) и др. Писани са на български, турски, гръцки, руски, френски, немски, румънски и др. езици.

Архивни фондове

Те са 70. Само четири от тях са на организации, учреждения или управления. Това са фондовете № 14 с. Ичера, Сливенско; № 19 – Руско временно управление; № 20 – Източна Румелия; № 23 – Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация (ВМРО) и Върховен Македоно-Одрински комитет (ВМОК); № 24 – Народна библиотека “Иван Вазов”. PravilnikПоследният е от особено значение за историята на библиотеката. Тук се пазят първият правилник, разкриващ структурата на библиотеката, видовете каталози, начина за ползване на фонда в читалните и за домашен прочит (1882). Интерес представлява преписката, отнасяща се до промените в закона на Народното просвещение, с извадки, засягащи библиотеката (1908). Съхранени са и материали, свързани с бюджета за периода 1903-1910. Запазени са правилници, доклади и отчети, които съдържат сведения за набавяне на книги, периодични издания, броя на посетителите. Интересна е кореспонденцията на библиотеката по въпросите за библиотечните помещения, набавянето на книжното имущество, дарения, международен книгообмен, депозит. В български исторически архив на Пловдивската библиотека се пазят архивите на видни личности от национално и местно значение: Николай Павлович, Йоаким Груев, Георги Груев, Рафаил Попов, Нешо Бончев, Иван Добровски, Светослав Миларов, Николай Райнов, Иван Вазов, Гео Милев, Йордан Йовков, Асен Белковски, Стоян Божков, Павел Стрезов, Драган Цанков, Димитър Душанов, Бранислав Велешки, Анна Бояджиева, Вълко Иванов, Васил Манчев, Любен Каравелов, д-р Стоян Чомаков, Константин Величков, леди Емили Странгфорд, Агушеви, Милан Миланов, Георги Лъджев, Васил Чолаков, Тодор Вачков, Слав Кесяков, Георги Стаматов, Кръстю Хрулев, Стефан Шишков, Димитър Агура, проф. Васил Захариев, Димитър Пашков, Екзарх Йосиф, Георги Василев, Константин Търнев, Георги Миятев, Лука Касъров, д-р Александър Пеев, Лука Малеев, Вичо Иванов, Костаки Пеев, Иван Ванев, Наум Темчев, Коста Кулов, Йордан Стубел, Цанко Лавренов, Симеон Груев, Иван Боймитров, Никола Димитров.
С изключително голяма стойност са архивите на Николай Павлович, Йоаким Груев, Георги Груев, д-р Стоян Чомаков, Агушеви.
Николай Павлович е виден художник, един от най-известните български портретисти и графици. Той е основоположник на историческата живопис у нас, участва в обществено-политическия живот и се проявява като творец с будно гражданско съзнание.
PavlovichФонд “Николай Павлович” постъпва в Народна библиотека “Иван Вазов” през 1923, 1925, 1951 г., откупен от племенника на художника.
Основна част от архива на Павлович е значителната преписка, която води с над 100 лица, някои от които именити възрожденски книжовници и общественици: д-р Петър Берон, екзарх Антим I, Найден Геров, Георги Груев, Христо Г. Данов, Георги Данчов, Марин Дринов, Васил Друмев, Константин Иречек, Петко Р. Славейков, Драган Цанков и др. Документи от по-късен период свидетелстват за дейността на Павлович като художник, училищен инспектор и учител по рисуване.
Фонд “Йоаким Груев” постъпва в Пловдивската библиотека през 1938 г., подарен от сина на фондообразувателя Салчо Йоакимов Груев. След Освобождението Йоаким Груев с голям замах движи редица отговорни обществени и културни въпроси. От преписката му с Българското книжовно дружество личи авторитета, с който се е ползвал като дописен член на книжовното дружество. Множество писма, телеграми свидетелстват за участието му в “Ученолюбивото дружество” в Пловдив, дружество “Пчела”, Славянското благотворително дружество - София и др.
JGruevМатериали от дейността на Груев като директор на Народното просвещение на Източна Румелия са: писма, доклади, рапорти, решения, програми, изложения за откриване на Областна библиотека и музей, театрална трупа, училища, забавачници, сиропиталища, болница. Във фонда са запазени документи, свързани с организацията, управлението и законодателството в Източна Румелия: закони, законопроекти, правилници, устави, заповеди, протоколи, разпоредби, щатни таблици, ведомости, списъци, съдържащи статистически данни за броя на населението, домовети и добитъка; протоколи на Европейската комисия, заседаваща в Пловдив през ноември 1878 г.; възражения, прокламации, протести до представители на Великите сили срещу решението на Берлинския конгрес.
Голям брой архивни документи отразяват дейността на Йоаким Груев като учител и организатор на учебното дело - писма, рапорти, програми, правилници, разпоредби. В архива на Йоаким Груев се намират документи, свързани с членовете на неговото семейство. Това са писма от личен и семеен характер, свидетелства, пощенски илюстровани картички, тетрадки, удостоверения и др.
Фонд “Георги Груев” постъпва в библиотеката през 1938 г. Фондът е част от архив № 2 “Йоаким Груев”. Интересни материали за историята на учебното дело у нас и национално-църковната борба са: Устав за управлението на българската община в Цариград; Проектоустав за църковно управление на българската екзархия; протоколни книги от заседанията на Екзархийския съвет; баланси, бюджети и сметки на Екзархията. Забележителна роля играе Георги Груев в изграждането на широка мрежа от български училища в Македония. В непосилно трудните условия за работа през годините 1874-1878 разменените писма между него и учители от Македония разкриват значението на Българската екзархия като център на просветна дейност в тези български краища. Много интересни са писмата на П. Р. Славейков до Груев, в които се разкрива непоносимото положение, в което се намира българското население и българските училища в Одрин и Одринско.
GGruev_1Друга, изключително важна област, в която се проявява Георги Груев, е работата му като редактор на в. “Марица” - Пловдив. Големият кръг от сътрудници, дописници и кореспонденти е израз на организаторските способности на редактора на вестника, чийто основен принцип е актуалност и достоверност.
Фонд “Д-р Стоян Чомаков” постъпва в библиотеката през 1936 г. и 1939 г. Съдържа предимно писма до фондообразувателя от различни лица по уреждане на училищни въпроси, във връзка с борбата за независима българска църква, за ненавистта срещу пловдивския гръцки владика Хрисант и др. Тези писма разкриват интересни моменти от разногласията в църковния събор в Цариград (1869) и епархийския събор в Пловдив (1873).

Колекции

Колекция № 1 – Стопански въпроси
Колекция № 2 – Ръкописи
Колекция № 3 – Културни въпроси
Колекция № 4 – Поети и писатели
Колекция № 5 – Провеждане на избори
Колекция № 6 – Протоколни книги
Колекция № 7 – Църковни въпроси
Колекция № 8 – Политически въпроси
Колекция № 9 – Учебно дело
Колекция № 10 – Революционни
Колекция № 11 – Художници
Колекция № 12 - Музика

KondikaВ Колекция № 1 се пази Кондиката на Пловдивския абаджийски еснаф. Това е най-стария архивен документ в Народна библиотека “Иван Вазов”. Кондиката се състои от три книги, писани с различни почерци на гръцки език и обхваща периода 1685 г. – 1857 г.
Абаджийският еснаф в Пловдив е бил голямо и икономическо мощно търговско сдружение, съществуващо близо три века. В него участват абаджии от гръцки и български произход. Поради национално-църковни борби между българи и гърци през 1857 г. еснафът се разделя на две отделни сдружения - българско и гръцко. “Кондиката на Пловдивския абаджийски еснаф” е открита от д-р Александър Пеев през 1929 г. в дома на стар пловдивски абаджия и подарена на библиотеката. В 1931 г. материалите се публикуват, като преписът на гръцки език е направен от Миртилос Апостолидис, а преводът на български – от Александър Пеев. Кондиката на Пловдивския абаджийски еснаф има голяма научна стойност, представляваща интерес при проучвания от икономически, социален и фолклорен характер.
Изключителна стойност имат документите в Колекция № 7. Тук се съхраняват Грехоотпустително писмо на Йерусалимския патриарх за спасение душите на Атанас (Гюмюшгердан), Зоя и Теопеалмита от Пловдив с дата октомври 1840 г.; Съгласително писмо на абаджийския еснаф в Пловдив с дата 29 юли 1805 г.; Индулгенция-грехоотпустителна грамота, издадена от Антим, патриарх на Йерусалим и цяла Палестина в 1789 г.; Султански ферман от 1870 г. в три колони на три езика - български, турски, гръцки, за учредяване на Българската патриаршия; пет писма на Добри Чинтулов от Цариград до българската община в Сливен във връзка с работата на църковния събор в Цариград през 1871 г.

FaLang translation system by Faboba