proekt monumentalni proizvedeniaПроектът Изкуство и обществено пространство: проекти за монументално-декоративна живопис на пловдивски художници от колекциите на Пловдивската народна библиотека, 2021–2022 г., е част от програма „Наследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.


Представяме колекцията „Проекти на произведения на монументално-декоративните изкуства в синтез с архитектурата“ чрез реализация на двуезичен албум (с проектите и техните реализации в Пловдив), пътуваща изложба и уебсайт с четири градски авторски маршрута.
Хронологичните граници на колекцията обема периода 1961–1983 г. Автори на проектите са Йоан Левиев (31), Анастасия Кметова (24), Димитър Киров (23) и Енчо Пиронков (17). Съавтори са Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев. Географията на предназначението на работите е знакова и говори убедително за влиянието на пловдивската група монументалисти в българския художествен живот. Обектите в Пловдив са 55, в Пловдивска област 11 (в градовете Хисар, Първомай, Карлово, Баня, Стамболийски, Садово), в страната са 22 (в София, Бургас, Шумен, Силистра, Козлодуй, Благоевград, Ботевград, Ямбол, Сливен, Чирпан, Девин, Дом-паметник връх „Братан“ – Средна гора, Дом-паметник – връх Бузлуджа и т.н.). По предварителна информация, понастоящем 14 реализации в град Пловдив вече не съществуват, в тежко състояние са или са компрометирани поради неадекватна последваща намеса.
Монументалната живопис като форма на художествена дейност трайно присъства в художествената панорама на българското изобразително изкуство от втората половина на XX век. След 1990 година статутът ú на официално изкуство започва прогресивно да се разпада, изчезват институционалните механизми на поръчка и откупка. Поради аксиоматичната обвързаност с поръчката, а от там и с държавно-партийната власт, творбите на стенно-монументалното изкуство и до днес остават в периферията на общественото внимание.
Отчитайки присъщата му връзка с историческия пейзаж, фокусираме вниманието върху естетико-социологическото битие на монументално-декоративното изкуство в града ни днес.30-годишната дистанцията дава възможност за спокоен поглед към това наследство. Много от сградите с монументална украса в Пловдив вече не съществуват, други се рушат, трети са сменили своите функции, четвърти съзнателно неглижират образците на монументално-декоративните изкуства, заличавайки следите от тях. При подобно дефункционализиране стенописът престава да живее в реално действаща среда. Остава възможността той да бъде съхранен, показан и изучаван като част от полемичната и разнолика история на българското изобразително изкуство.
Plovdiv2019 logo EN 5lines size 13mm 6mmПубличното пространство е матрица на градската памет, защото градът е жив организъм, свързващ живи хора с техните ежедневни нужди и мечти. Знайно е, че дизайнът на градската среда трябва да служи като единен интегриращ инструмент, чрез който се съгласуват в ансамбли различните обществени пространства. Дизайнът трябва да гарантира устойчивост във времето – съчетаване на историческата приемственост и развитието. Това изисква проява на чувствителност към вече застроената среда и нейната историческа стойност, както и към наследените декоративно-архитектурни решения. Чрез осигуряването на културна приемственост по отношение на визуалната среда, днешният физически сюжет на града кореспондира с автентичната история – така хората биха били по-склонни да са предани на своя град, да участват, като се асоциират в живота му. Именно връзката „проект-реализация“ и съвременно състояние на образците на декоративно-монументалните изкуства от близкото минало, може да бъде мост между поколенията, съжителстващи в различни естетически и визуални контексти от близкото минало и днес.

FaLang translation system by Faboba